РЀБРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с големи, изпъкнали ребра; едър, широкоплещест. Тогава идваше ред на воловете. По ребрестите им гърбове кацваха големи зеленикаволъскави мухи, комари с дълги коремчета и воловете ставаха нетърпеливи. Кр. Григоров, Н, 204.
2. Който е във вид на ребра. Предният план бе зает от бледозелена переста растителност. Тя се изкачваше нагоре и преминаваше във верига от тъмночервени ребрести скали. Т. Вълчев и др., БК (превод) [еа].
3. Който е съставен от ребра (в 3 и 4 знач.); ребрен. Тялото на машината е лята ребреста конструкция. Д. Христов, СПМ, 262. Сводовете са кръстати и ребрести и дават готически облик на църковното помещение. М. Бичев, АНВ, 364. Ребрести подове.
4. Който е с ребра (в 5 знач.), ръбове. Ребрестата тръба може да има нагрявана повърхност над 7 пъти повече от гладката тръба. Р. Ранков и др., М, 51. Клонките са фино ребрести, зелени. Д. Станева и др., БВД [еа]. Ребрестият хобот на картечницата бълваше огън към нивята, накъдето сочеше сабята на застаналия до автомобила Чапаев. Т. Балова, ЧП (превод) [еа].