РЀБРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на ребро (в 1 знач.). На всяко ребро се различава хрущялна части и реброва кост. Ал. Гюровски, АЧ, 121.
2. Който се отнася до ребро (в З и 4 знач.). Тънките амбалажни дъски и части се бичат предимно на обикновени банцинги и циркуляри или на реброви банцинги и циркуляри с механизирано подаване. В. Цветков и др., МТД, 23. Когато тухлите са положени на тясната си страна в изправено положение, такъв ред се нарича ребров. В. Брънеков и др., СД, 150. За разлика от ребровото охлаждане тръбното подсигурява по-равномерно отнемане на излъчената топлина. НТМ, 1961, кн. 5, 16.