РЀБУС м. 1. Загадка, задача във вид на дума или късо изречение, написано със знаци, букви или фигури. Няма нищо по-интересно от решаване на ребуси. П. Вежинов, НБК, 254. Сензацията произтичаше и от това, че деветнайсетте ребуса можеха да се разгадаят лесно. М. Кремен, РЯ, 412. Той в „Утро“ кръстословици решава, / че премия часовник ще получи, / ако и в двата ребуса сполучи. Ем. Попдимитров, СР, 59.
2. Прен. Нещо неясно, трудно за разбиране, за разгадаване; пъзел, плетеница1. Или да вземем електронноизчислителната машина „Ритм“. Нейният външен вид вдъхва уважение, а многобройните стройни редици от клавиши и бутони са истински ребус за неспециалистите. К, 1971, кн. 10 [еа]. Не знам! Не знам! Ръката ми омекна! / Смутиха ме за миг житейските ребуси / и май че повече обикнах себе си, / та дулото към свойта гръд обърнах! Д. Дамянов, ПОС, 60.
— От фр. rébus.