РЀВВАМ, -аш, несв.; рѐвна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Започвам да рева изведнъж или от време на време; заревавам. Момченцето го погледна стреснато, .. Грашев тръгна към него, но то изведнъж ревна пронизително. Д. Фучеджиев, Р, 15. В първите мигове го навали такова горчиво отчаяние, че му идеше да ревне. Г. Караславов, ОХ ІV, 305. Бебето ревва от време на време и не ни оставя да спим.
2. За животно — изведнъж надавам, издавам рев (във 2 знач.); изревавам. Огромният звяр ревна още по-силно. А. Гуляшки, ЗВ, 353. Мечката се изправи с целия си ръст и ревна така, че цялата околност потрепера. Г. Попов и др., ШВ [еа].
3. За човек — изведнъж надавам, издавам силен рев (в З знач.), вой, вик, обикн. от болка, ужас, гняв и под.; крясвам, изкрещявам, изревавам. Нещо ме удари по главата. .. Приземих се на лявата си ръка и ревнах от болка и ужас. Ем. Масларова, ПК (превод) [еа]. Но ето, да кажем, / вий вземете, колко? — / пшеничено зърно / от моята вера, / бих ревнал тогава, / бих ревнал от болка / като ранена / в сърцето пантера. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 17.
4. Прех. Неодобр. Изведнъж викам, крещя нещо силно, оглушително, неприятно, обикн. като израз на гняв, недоволство и под.; крясвам, изкрещявам, изревавам. — Казвайте вие, бре! — ревва той на Бакърджията и на Латинеца. — Този кой е? Дякон Левски ли е? Ст. Дичев, ЗС ІІ, 714. — Кой смее да говори там? — ревна председателят. А. Каралийчев, НЧ, 54. — Да живее князът! Ура! — ревна след него Мелетий. В. Геновска, СГ, 117. — Крадциии! Дръжте крадцитеее! — ревна тя колкото ѝ глас държи и изскочи от скривалището си. Зл. Енев, ГП [еа]. Последният напън вече е настал. / Тогава Столетов, наший генерал, / ревна гороломно: Млади опълченци, / венчайте България с лаврови венци! Ив. Вазов, Съч. І, 204.
5. За свирка, сирена и под. — изведнъж издавам силен провлачен звук; изревавам. Бях в стаята на Габриел, когато мощната свирка ревна. Тя така подскочи, че щеше да падне от леглото, ужасена до смърт. Ж. Георгиева, ГУ (превод) [еа]. Сирената ревна силно и в същия миг машинистът на лебедката премести муфтата на обратен ход. Ив. Добрев, ДТ (превод) [еа]. // За машина, мотор, двигател, механизъм, превозно средство и под. — изведнъж издавам, произвеждам силен звук, шум при при включване или потегляне; изревавам. Камионът ревна и стремглаво се понесе по шосето. Б. Несторов, АР, 98. Когато часът за излитане настъпи, аз приготвих най-нехайната си възможна гримаса .. Моторите ревнаха. Д. Цончев, ПБП [еа]. Двигателят ревна и малкото самолетче се засили с друсане по неравната писта. Б. Калинов, ИР [еа].
6. За буря, вятър и под. — изведнъж издавам, предизвиквам силен провлачен звук, шум; изревавам. И когато над света / долетяла есента / и един прекрасен ден / ревнал вятърът студен, / в миг къщурката прогнила / цялата се разрушила. А. Разцветников, ММ [еа]. Буря ревнала, дъжд небесата стъмнени помътил / и светкавици секли на смелия смелия път. О. Орлинов, П, 31. Закапаха едри капки, / летят, крякат гъски, патки: / буря страшна ще да ревне. Хр. Ботев, Съч. І, 1986 [еа].
7. Прех. Прен. Неодобр. Започвам да моля, да искам настойчиво някой да направи нещо, да даде нещо. Осем гърла — и нито счупена пара нямам, .. какво да ги правя тия... Утре пак като ревнат да ядат. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 92. — А бе не ви ли омръзна тоя боб на село, та сте ревнали сега за боб! — махаше дългата лъжица бай Коста. Ст. Даскалов, ЕС, 246. — Човекът се ражда, за да иска .. Още щом се роди, ревва за ядене! И цял живот — това му липсва, онова му липсва. Л. Дилов, ПО [еа].
8. Прех. Прен. Неодобр. С предл. с р е щ у, п р о т и в. Започвам да негодувам, да протестирам срещу някого или нещо, да говоря, да викам против някого или нещо. Цялото село ще се дигне срещу Юрталана, ще ревнат срещу него. Г. Караславов, С, 45. Не виждаш ли как са си разпасали поясите цанковистите, как са ревнали срещу княза. В. Геновска, СГ, 459. Нали виждаш, че сичко е ревнало против мене! Дека и да стане пакос [пакост], сѐ яз съм виновен. БНТв ІХ [еа].