РЕВЕРА̀НС м. 1. Почтителен дамски поклон, обикн. с приклякане, за изразяване на приветствие, благодарност и др. Изведнъж оркестърът гръмна пак и в залата се образуваха десетина карета от танцуващи двойки... При всичкото му лошо настроение Аврамов се захласна в тая нова игра с изящните ѝ дамски реверанси. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 199. — Благодарим, господин директоре, благодарим! — отговориха учителките почти изведнъж и грациозно направиха реверанси. Елин Пелин, Съч. І, 143-144. Когато мислим за епохата на белите перуки, .., ние си представяме обикновено пухкавата нежност на един парфюмиран век от коприна, от реверанси и от галантни жестове. Св. Минков, ДА, 18. Тя приклекна отново в дълбок дворцов реверанс и се запита дали щеше да посмее да вдигне поглед от пода. В. Пенева, СмЛ (превод) [еа].
2. Прен. Израз на учтивост, на добра воля за постигане на съгласие. Тази подкрепа може да се тълкува и като своеобразен реверанс за активното лобиране в наша полза. Банк., 2006, бр. З [еа]. Реверанси пред западните страни.
3. Прен. Отказване от принцип, решение и под. в полза на някого, който настоява за нещо; отстъпка. В някои области ЕС направи реверанс към страните от Централна и Източна Европа, които не бяха изпълнили ангажиментите си. Мон., 2006, бр. 2505 [еа]. Правителството прави прекалено големи реверанси пред едрия капитал. Д, 2007, бр. 269 [еа].
— От фр. révérance.