РЕВИЗИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който извършва ревизия (в 1 знач.). След заседанието на бюрото Горанов дълго въртя телефона, докато вземе връзка с една от окръжните ревизионни служби. Ст. Марков, ДБ, 309. Той [Лихтенфелд] трябваше да се залови с една съвсем долна и унизителна работа — да стане шеф на експортното и ревизионно бюро на Немския папиросен концерн в България. Д. Димов, Т, 149. Ревизионна комисия.

2. Който се отнася до ревизия (в 1 знач.). Него го изпращаха по ревизия само тогава, когато работата беше вече дошла неотменно до съд и затвор. И той оправдаваше доверието, което му възлагаха, приготвяше такива ревизионни протоколи, които бяха същински обвинителни актове. Ст. Даскалов, СЛ, 437. Трябва да се засили ревизионната и контролна дейност на инспекцията на труда. ВН, 1959, бр. 2032, 2. Папата е предложил трудната и скъпа ревизионна работа на бенедиктинците. БД, 1909, бр. 8, 2. Ревизионен доклад.

3. Спец. Чрез който се осигурява достъп до подземни и други мрежи и инсталации (канализационни, електрически, телефонни и др.) за контрол, ремонт и почистване. Ревизионни шахти. През тях се наблюдава работата на каналната мрежа и в случай на задръстване се прочиства и се промива. Т. Горанов и др., ПА, 339. Стената на язовира е без ревизионни галерии и шахти. Пр, 1953, кн. 1, 42. Остроумна е рационализацията на Стамен Чобанов. Той заменя камениновите ревизионни разклонители при водопроводните тръби с контролни маншони, които се правят от по-широки дефектни тръби. ВН, 1959, бр. 2477, 2.

◊ Ревизионен акт. Финанс. Документ, в който се описват установените при ревизия престъпления, щети, нарушения, слабости и недостатъци. Тогава този мъж си замина, подписал в добро настоение ревизионния акт. Г. Мишев, ЕП, 208. Приложен бе законът за финансовия контрол и бяха съставени ревизионни актове на неотчетените служебни лица. ОФ, 1950, бр. 1831, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)