РЕВИЗО̀Р м. 1. Финанс. Длъжностно, служебно лице, което извършва, прави ревизия (в 1 знач.). — Ти го знаеш: Галов, лесничеят. Тоя приятел аз с очите си го гледах как краде .. Доде ревизор. Галов чист. Й. Йовков, ПГ, 7. — Ей го, вчера задържаха магазинера .. Петдесет хилядарки начет. Спипал го ревизорът най-после. Кр. Григоров, РД, 1960, бр. 37, 2. Цяла нощ Ралчо се бори с констативните протоколи и актовете на ревизорите, цяла нощ той снемаше от себе си всякаква отговорност и се изкарваше невинен, жертва на тежки условия и скрити действия на опозицията. Ст. Даскалов, СЛ, 63.
2. Спец. Техник, който прави периодична проверка на спирачките на влак и отстранява неизправностите. Чух говор и удари на чукче — вагонните ревизори проверяваха колелетата. Сп. Кралевски, ВО, 51. Обучаваният по специалност „Локомотиви и вагони“ след успешно завършен XIII клас може да се яви на изпити по теория и практика за придобиване на правоспособност за помощник локомотивен машинист или за ревизор-вагони. ДВ, 2008, бр. 10 [еа].
— От лат. revisor ‘този, който проверява’ през рус. ревизор.