РЕВНЍВЕЦ, мн. -вци, м. Човек, който изпитва или проявява прекалена ревност (в 1 знач.), независимо дали има основание за това. По квартала се носеше мълва, че той бил лош човек — саможив и ревнивец. Жена си не пущал да направи нито една стъпка навън без него. Г. Райчев, Избр. съч. II, 157. Съдържател на хотела бил префиненият търговец и лошият съпруг — ревнивецът Феликс. Ив. Мирски, ПДЗ, 175-176. Моранди е ревнивец. А ревнивците често са способни на най-подли обрати. Б. Райнов, НН, 265-266. Ревнивецът се счита господар, който има абсолютни права над тялото и над душата на този, за когото твърди, че обича. ЖД, 1976, кн. 7, 18. Ревнивците, които треперят от гняв, че не ги обича доста жена им, те са същи мъчители. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 90.