РЕВНЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество или проява на ревнив1 (в 1 знач.); ревност. Тук има или любов, или мъст, или ревнивост, или друга полуда на човешка душа. Ив. Вазов, Съч. Х, 19. Госпожа Дена беше малко нещо ревнива. Тя подозираше мъжа си, следеше го .. На баните, далече от него, червеят на ревнивостта я пак заяде и въображението ѝ почна да работи. Елин Пелин, Съч. IV, 195-196. Общоизвестна истина е, че ревнивостта е по-дълбоко вкоренена в сърцето на жената, отколкото в мъжа .. Ревнивостта достига своята кулминационна точка в южните страни .., гдето и самият климат упражнява своето действие върху темперамента. БД, 1909, бр. 26, 2. Сюжетът на Влайковите произведения никога не се строи изключително върху една страст; .. Така, ревнивостта на свекървата се заглажда и притъпява от върховния контрол на съвестта, която ѝ сочи невинността на жертвата — снаха. М. Арнаудов, ЖТИ V [еа]. Лафонтен, като нямаше повече любов към жена си, отколкото наклонност към жененето, е бил и малко наклонен на ревнивост. Ч, 1875, бр. 13, 599-600.
2. Голямо старание, усърдие, постоянство. Той [Априлов] притежава и ценни колекции от стари ръкописи, монети, народни песни, .. Наистина той няма претенциите на учен писател, но няма и намерение да отстъпва другиму правото да използува с толкова труд събраното богатство. Това напомня ревнивостта, с която Прейс пазеше своя Клоцов глаголит от любопитството на Григоровича в Дерпт. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 220-221.
3. Завист, ревност. Тя [княгинята] доби навик да следи летенето на птиците с тайна ревнивост в сърцето, поиска да ѝ дарят лебеди. Ст. Загорчинов, ЛСС, 37.