РЕВНОВА̀НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Ревнуване, ревност. Туй равнодушие дразнеше крайно госпожа Елуен, ..; но явно, че като беше ся вдала на ревнованието и на гнева си, .., щеше да загине сама, което и разбираше. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 181. Человеците много пътя ся стремят на зле защото преобладава в тях гневът, ревнованието (касканджилъкът). Пч, 1871, кн. 6, 85.
2. Силно желание, стремеж; ревност. Ревнованието към вънкашната хубост нека не ти бъде за главно нечто и владеяща страст. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 167.