РЕВНОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Ревнив1. Не ся сръдя на суха вечеря, / не ся сръдя на твое юнакство, / нело съм си много ядовита, / ядовита, Марко, ревновита. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 76.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.
