РЕВОЛЮ̀ЦИЙКА ж. Пренебр. Умал. от революция. Да беше сега изчерпано султанското благоволение, разбирам, щяхме, .., да дигнем някоя гюрултийка из Македония, революцийка кое, туй-онуй. Ал. Константинов, Съч., 212. Следващите поколения продължили да вдигат подобни въстания, докато несекващите местни революцийки не отблъснали империята окончателно. Тъкмо местният характер на въстанията с възможността на бунтовниците след всяко нападение да се разпръсват из земите си се оказва решаващ за крайната победа над могъщата османска машина. Н. Хаджийска, И (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)