РЕВОЛЮЦИОНЀРИН, мн. революционѐри, м. Остар. Революционер. Вие какво разбирате всъщност под думата хъш — революционерин, нали? Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 35. Като революционерин, аз мисля, че не тряба да бъда сякога мрачен и навъсен. Хр. Ботев, Съч. 1929, 298. Някои си обвиниха г-на Щросмайера, че е бунтовник и революционерин. Той е наистина, ако може да се назове революционерин онзи, който защитава това, което е справедливо. Ч, 1875, бр. 2, 64. Казале на в. [великия] везирин, че Славейков е революционерин, а неговият вестник е бунтовнически орган. С, 1872, бр. 46, 366.