РЕВОЛЮЦИОНИЗЍРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от революционизирам и от революционизирам се. Особено активен е Гьорче Петров, който развива мисълта за революционизиране на българското общество и замяната на Върховния комитет с нов, по-действен. Б. Кастелов, ДХ, 59. Така наречената „Бейкънова“ алтернатива в природните науки .. също може да бъде включена като част от „революционизирането на съвременната наука“. Ив. Върбанов, ФПСН [еа].