РЕВОЛЮ̀ЦИЯ ж. 1. Само ед. Филос. Форма на развитие на явленията (в природата или обществото), при която се извършва дълбоко преобразувание, рязък скокообразен преход от едно качествено състояние в друго. Видът Homo Sapiens, разпространен по цялата суша и по значителна част от морската повърхност на планетата, е внесъл в нейната конфигурация толкова значителни изменения, че те могат да бъдат сравнени с малка геологична революция. М. Асадуров, ЕБЗ (превод) [еа]. — Бих искал напълно да изясним този въпрос. Ние не сме хора .. Не си правете погрешни изводи. Ние не сме резултат от биологична революция. Ние се появихме, защото човечеството достигна определено равнище на социално-технологична организация. Б. Мисирков, Избр. пр ІІ, 1984 (превод) [еа]. Едва след неолитната революция в Предна Азия .. и след разпространението на нейните резултати в Стария свят земеделието и скотовъдството се превърнали в основни източници на храна. ПЗ, 1981, кн. 10, 3.

2. Полит. Бърза и дълбока промяна в обществено-политическото устройство, при която по насилствен път се завзема властта и се установява нов, различен тип държавно управление. Деветнадесетият век е век на формиране на съвременното лице на Европа. Феодализмът си отива, .. Войни и революции чертаят граници на големи и малки държави. М. Семков, ЗСИ [еа]. Прозападните правителства в развиващите се страни са застрашени от преврати и революции. Р. Радева, СЦ (превод) [еа]. Който прави революция, няма право да се двоуми пред избора на средства. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 69. // Стесн. Въстание, бунт. — Аз съм бунтовник. Тръгнал съм да подготвям революция. Ст. Дичев, ЗС II, 330. Спасението от тиранията, безчовечието и държавната система на потисника е само в една обща, т. е. всенародна революция. Ив. Унджиев, ВЛ, 188.

3. Прен. Коренно изменение, преобразование в някаква област на човешката дейност (в материалното производство, науката, духовното развитие или др.) в резултат на някакво постижение, откритие или др. В историята на науката са известни няколко теории, които са извършили истински научни революции. Н. Милев, ПБ (превод) [еа]. Едва в наши дни, през втората половина на двадесетия век, настъпи втората голяма революция в астрономията — епоха, в която открития, едно от друго по-важни, се правят едва ли не всяка година. К, 1972, кн. 10, 7. Освобождението бележи началото и на истинска културна революция. В. Йосифов, Избр. тв I, 73. Теорията за относителността е революция във физиката. Δ Парната машина предизвика революция в производството. Технологична революция. Революция в изкуството. Революция в модата. Революция в литературата. Революция в борбата срещу рака.

◊ Буржоазна революция. Истор. Социална революция, която има за цел да премахне феодалния строй или неговите остатъци в една страна и да установи власт на буржоазията, благоприятна за развитието на капитализма. Модерната държава възниква след победата на ранните буржоазни революции през XVII – XVIII в. Й. Ангелова и др., БДИ [еа]. Буржоазно-демократична революция. Истор. Социална революция, извършвана от дребнобуржоазните политически сили, в момент, когато едрата буржоазия е станала контрареволюционна сила и се обявява против революционните преобразувания. Априлското въстание е най-мощната проява на българската национална буржоазно-демократична революция, движеща сила на която били селяните и занаятчиите. Ист. Х и ХI кл, 165. Руската революция от 1905 г. била буржоазно-демократична революция. Главната нейна задача била унищожението на самодържавието и неговата икономическа основа — крепостничеството. Ист. Х кл, 154. <Великата> октомврийска социалистическа революция. Истор. Социална революция в Русия през 1917 г., при която работническата класа в съюз с бедните селяни под ръководството на комунистическата партия събаря властта на буржоазията и помешчиците, като установява диктатура на пролетариата под формата на съветска власт. В Русия до Великата октомврийска социалистическа революция капиталистическият сектор на икономиката е бил с незначителна относителна стойност. Самото самодържавие е било много силен ограничител. Д. Филипов, СС [еа]. Културна революция. Книж. Движение в Китай след 1966 г., целящо разгромяване на партийните организации и органите на народната власт, както и отричане на класическото наследство в духовната област. Научно-техническа революция. Иконом. Коренно преобразование в производителните сили, оказващо цялостно въздействие върху живота на обществото, което е следствие от превръщането на науката във водещ фактор за общественото развитие чрез широко въвеждане в практиката на съвременните научно-технически открития, иновационни технологии и нови източници на енергия. Изучаването на основите на логическите процеси, методите на дескриптивната математика, създаването на електронно-изчислителните устройства подготвиха основите за нова, велика научно-техническа революция. Матем., 1966, кн. 5, 2. Нежна (кадифена) революция. Нов. Полит. Коренна промяна в политическата система, извършена по мирен, ненасилствен път. Нежната революция, революцията без кръв, е нещо много хубаво, но да излезеш от нея, да продължиш напред е много по-трудно. Дем., 2002, бр. 134 [еа]. Кадифената революция в Чехословакия доведе до отделянето на Чешката и Словашката република. Пролетарска революция; революция на пролетариата. Истор. Според марксистко-ленинската теория — социална революция, в резултат на която се разрушава капиталистическият строй и се установява власт на пролетариата; социалистическа революция. Дръжте да изгоним от партията буйните глави, дето искат пролетарската революция, да не ни развалят кефа, защото ние не мислим да правим такива работи. Ем. Станев, ИК I и II, 117. В Платформата се прокламира раждането на нова епоха на разлагане и вътрешно разпадане на капитализма, „епоха на комунистическата революция на пролетариата“. М. Семков, ЗСИ [еа]. Промишлена (индустриална) революция. Иконом. Коренна промяна в начина на производство, свързана с въвеждане на качествено нови и значително по-ефективни производствени методи и технологии. Промишлената революция, започнала с навлизането на парната машина, наложила търсенето и добива на нов вид гориво, способно да замести дървения материал. Такова гориво били въглищата. К, 1985, кн. 3, 40. Индустриалната революция е преди всичко технологичен преврат, създаващ много по-висока степен на организация и развитие на материалното производство. Д. Филипов, СС [еа]. Сексуална революция. Нарастване на интереса към въпросите на сексуалните отношения, наблюдавано предимно в западното общество през втората половина на ХХ в., което е съпроводено със снемане на ограниченията и предразсъдъците и разкрепостяване на сексуалното поведение. Напористи млади философи, социолози и психолози спореха до прегракване в аудиториите на университета що е то сексуална революция. Е. Маринова, ЕБ [еа]. Социалистическа революция. Истор. Според марксистко-ленинската теория — социална революция, в резултат на която се разрушава капиталистическият строй и се установява социалистическа власт; пролетарска революция, революция на пролетариата. Той [фашизмът] обаче, както е при всички диктаторски режими, само засили антифашистките настроения и борба. В периода на Втората световна война тя премина във въоръжена партизанска борба и се стигна до Деветосептемврийското въстание, което с резултатите си придоби характер на социалистическа революция. Д. Филипов, СС [еа]. Социална революция. Истор. Смяна на един социално-икономически строй с друг, осъществявана по насилствен път и съпровождана с коренни преобразувания в общественото и държавното устройство. На известна степен от своето развитие материалните производителни сили на обществото влизат в противоречие със съществуващите производствени отношения .. От форми на развитие на производителните сили, тези отношения се превръщат в окови за същите. Тогава настъпва епоха на социална революция. Ив. Върбанов, ФПСН [еа].

— От фр. révolution.


Източник: Речник на българския език (онлайн)