РЀВОТ м. Диал. Рев, рева̀не. Вазов обръща внимание, че в народната реч се предпочитат по-кратки съществителни от отглаголните — напън, ревот вместо напъване, реване. Л. Андрейчин, ИНЕС, 236. Кога реве детето, па ревотът му е някак предран, то показва, че му е пресъхнало гърлото. Й. Груев, КН 7 (превод), 63.