РЕВЯ̀Щ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от рева като прил. 1. За човек, обикн. дете — който плаче на висок глас силно, неудържимо. Плажът е пълен с ревящи деца и крещящи майки.
2. За животно, обикн. лъв — който издава силни характерни звуци, рев. Революционерите потеглиха из улицата, предвождани от конницата и байрака, на който добре вече личеше във виделината ревящия лев. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 190. Застанали до клетката на лъва, децата онемели гледаха ревящото животно. // За звук и под. — който се издава при животински рев или наподобява такъв рев. Морските, или гребенести, крокодили са добре известни с рева и мученето си по време на съешаване. Има данни, че ревящи звукове издават и женските на тези крокодили, когато пазят снесените на сушата яйца. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 43. ● Обр. Бурята дойде .. Ревящият мрак беше тъй гъст, че можеше да се улови, да се разкъса, .., той пълнеше човешките гърди, както водата пълни гърдите на удавника — издуваше ги, разкъсваше ги. А. Дончев, СВС, 683. Момчетата тихо, дисциплинирано излязоха. Сенките им се пръснаха из ревящата тъмнина на полуосветения град. С. Чернишев, ЛО, 81.
3. Прен. За човек, група хора — който вика, крещи много силно; крещящ. „Отличен случай!“ — помисли си развълнуваният войнолюбец и се спусна върху ревящата тълпа. Г. Караславов, Избр. съч. II, 370. Червенокосата му [на Доминго] глава стоеше гордо вирната нагоре и устните му се усмихваха презрително към ревящата тълпа. Д. Димов, ОД, 316. Появата на популярния певец навсякъде е съпътствана от тълпи ревящи почитателки.
4. За река, вода и под. — който тече буйно и издава много силен характерен шум при движение или падане от високо; гърмящ. Най-после, след дълго спускане през букака из вратоломна пътека, ту през глухи сенчести самотии, ту край ревящо, .., пенливо поточе, ний слязохме в дъното на дола. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 31. — Хм, май няма да е лесно да се измъкнем оттук — каза тя [Анчето] през зъби, докато гледаше ревящите води на реката. — Тук даже и с лодка ще е много опасно, камо ли така, с голи ръце. Зл. Енев, ГП [еа]. // За мотор и под. — който при работа издава много силен характерен шум, боботене; боботещ, гърмящ. Стотици коли с по един пътник задушават улиците. Ревящи допотопни автобуси возят наблъскани като в консерви граждани. Нов., 2006, бр. 269 [еа]. Край пистата се чуват ревящите мотори на състезателните автомобили.