РЕГЀНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Полит. Който се отнася до регент (в 1 и 2 знач.). Разбра, че не може да спази военно-съдебния закон и Петров съобщи на министерството за своето затруднение. Отговориха му, че разпореждането на военния министър за състава на съда ще бъде узаконено с регентски указ, който има сила да отменя закони. В. Геновска, СГ, 531. Но има все пак един положителен факт — Рачо Петров не изпълнява регентската заповед да се разстрелят и фелдфебелите и унтерофицерите, участвали в бунта. БВ, 2005, кн. 8 [еа].
◊ Регентски съвет. Полит. Лица, които са упълномощени да изпълняват временно функциите на държавен глава в монархическа държава при непълнолетие на престолонаследника или при продължително боледуване, дълго отсъствие или абдикация на монарха. Последната глава проследява българската външна политика през годината, в която страната се управлява от регентски съвет и от правителства, които трудно се ориентират в динамичната международна обстановка. Ив. Янев, ВПБ [еа]. Испанският регентски съвет в Кадис .. започна да се чуди дали когато най-после страната им се освободи от французите, ще могат да я познаят. М. Куцарова-Леви, ДСН (превод) [еа].