РЕГИМЀНТ м. Остар. Воен. Полк (в 1 знач.). Двама военачалници на бригади, четири военачалници на регименти и едно голямо количество главни офицери бяха ранени. Ч, 1871, бр. 24, 745. При тоя град имаше военно станище, което се състоеше от два регимента, един от европейци, а други от туземци. Знан., 1875, бр. 5, 72. Цял народ се дигна против правителството и след един малък бой в улиците, с няколко регимента войска, народа взе управлението на Парис в ръцете си. Лет., 1872, 192.
— От нем. Regiment или рус. регимент.