РЕГЍСТРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Адм. Който се отнася до регистър (в 1 и 2 знач.). Молбата трябва да съдържа регистровия номер на марката и идентификационните данни на притежателя ѝ. БИП, 2007, бр. 9 [еа]. Проверяват регистровата книга на фирмата.
2. Муз. Който е свързан с регистър на глас или музикален инструмент. Темброво и регистрово звучене. Регистров ключ на орган. Регистрови клавиши.