РЕГУЛИРО̀ВЧИК, мн. -ци, м. Пътен полицай, който регулира движението на превозни средства и пешеходци в населено място. Регулировчикът по движението ме забеляза и свирна рязко. Черемухин, Ст, 34. Новият правилник допуска изпреварване и на кръстовище, регулирано от регулировчик, при положение че има повече от една лента за движение в една посока. Гр. Тимчев и др., УВА, 268. Но още преди да ми се удаде да смажа някого, чувствам изсвирването на регулировчиците: — Вашите шофьорски права! — казват те. ВН, 1964, бр. 4110, 4. Светофарите ще бъдат изключени и на кръстовищата ще стоят регулировчици, които ще пропускат официалните колони. Кап., 2004, бр. 48 [еа].
— От рус. регулировщик.