РЕДЀЦ, мн. редовцѐ и редовца̀, м. Остар. Умал. от ред (в 4 знач.). Това е на държавата бюджета! / Тез ситни редовце са служби — знай! / — А туй заплатите са — няма край… Ем. Попдимитров, СР, 11. С каква грижливост, с какво внимание ме изпращахте! Като пиша тези редовца, не мога да не пролея няколко щастливи и тъжни сълзи. Ст. Грудев, АБ, 26. Тез няколко редовца нека да бъдат посветени на твоя спомен от приятеля ти. Св. Миларов, СЦТ, 206. Не за друго бихме искали да чуеше настоящите ни редовце царското правителство, освен за да можем да му кажем, че ние говорим съвсем чистосъвестно, съвсем искрено и безпристрастно. Пр, СбПер. п II, 153.