РЕДЍФ1 м. Истор. Запасен войник в Османската империя. Едри, снажни хора, с черни, широки лица, навярно всички от далечните пустини на Анадола. Всички бяха редифи. Й. Йовков, Разк. ІІ, 195. Една тълпа от около сто или сто и петдесет души турци се събра на площада при градския часовник. Това бяха редифи или такива, които се готвеха да тръгват с башибозука, и мнозина бяха въоръжени. Д. Талев, ПК, 622. Турция беше успяла да въоръжи с нови пушки не само редовната си войска, заптиите, редифите, .., но и всичкото османско население. З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 283. Освен това в сила на този устав редифите подлежат на няколко военни обучения, нещо, което по-напред не е било. Пряп., 1903, бр. 18, 2.
— Тур. redif от ар.
РЕДЍФ2 м. Литер. Дума или израз, повтарящи се в непроменена форма в края на поетични редове след римуваната дума, характерни за източната поезия. Поетите създават своите творби „по подражание“ на друг автор, като изискването е да се спази същият метричен размер и да има същата рима и редиф. Й. Бибина, ИТЛ І [еа].
— Тур. redif от ар.