РЕДОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който обича реда. Изпълнителен, редовит и пъргав, когато трябваше, Петинов донесе списъците и ги остави на бюрото. Г. Караславов, ОХ ІІ, 567. Трезвен, практичен, дисциплиниран и редовит, .., Тома е истински учител и другар на Христо. Г. Караславов, Избр. съч. ІV, 23.