РЀДЮИТ м. Воен. Остар. Малко защитно съоръжение в средата на крепост или полеви лагер, като последна отбранителна опора. — В случай че ще трябва да отстъпите, — беше казал ротният — ще укрепите крайните къщи, ще направите засеки из улиците. А джамията — и той погледна голямата каменна сграда, — джамията може да ви служи за редюит. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 47.
— Фр. réduit.