РЀЗБОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Разг. Резбован (в 1 знач.); резбен. В по-богатите домове резбата е разкошна — резбови розети и фигури разхубавяват сводестите врати, колоните, стенните шкафове.
2. Техн. Резбован (във 2 знач.). При изобразяване на резбови съединения най-напред трябва да се изобразява външната резба, а след това — вътрешната. Маш. ІХ кл, 72. Тялото е метално и чрез него свещта се завинтва в резбовия отвор на цилиндровата глава. Гр. Тимчев и др., УВА, 105. На шлифовъчните машини се извършва окончателното обработване на .. равнинни повърхнини, .. резбови повърхнини. Осн. соц. пр ІХ кл, 92.