РЕЗБО̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Изк. Правя, създавам фигура или композиция чрез художествена резба. Лют бил тоя Бойчо, но отбирал от четмо и писмо, герджиклия кон яздел, можел дърво да резбова. Отеч., 1978, кн. 13, 36. На дърворезба се е научила от покойния си мъж. — Когато той резбоваше, а аз си рисувах в единия край, попоглеждах към него с по едно око. Земя, 2008, бр. 157 [еа]. — Абат Гай ми каза, че иска да има дърворезба на един светец и аз му обещах да я направя. .. Аз ще го резбовам, пък той да му даде, каквото иска име. Г. Спасов, ЦЗ (превод) [еа].

2. Техн. Правя, изработвам резба (в З знач.), нарез на метална или пластмасова част. резбовам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)