РЕЗБО̀ВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от резбовам като прил. 1. Изк. Който е обработен чрез художествена резба, украсен е с резба. Седнахме под кован полилей около кръгла дъбова маса на дървени столове с резбовани високи облегала. ВН, 1959, бр. 2526, 4. Мебелите имат .. профилирани или резбовани фризове. Д. Лалев и др., НМП, 118. Резбован позлатен иконостас.
2. Техн. Който е с изработена резба (в З знач.), нарез; резбов. Резбована тръба.