РЀЗВАМ, -аш, несв.; рѐзна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. рѐзнат, св., прех. Разг. Рязвам. В приземната кръчма / вече метат .. / Изчегъртвам [буквите] Ц. Б. на моята маса с калъчка / и резвам ухо — с обеца да платя на кръчмаря. ЛВ, 2003, бр. 12 [еа]. Бавно измъкна ножчето от задния си джоб, .. опря острието до стегнатото въже и се опита да го пререже. Резна веднъж, два пъти, прикривайки движенията си. Цв. Русева, ПТ (превод) [еа]. резвам се, резна се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)