РЕЗЀ, мн. -та и (остар.) -ѝ, ср. 1. Метална или дървена заключалка на врата, порта с подвижен лост, който се премества с ръка и подпира вратата отвътре. Жената дойде до портата, дръпна резето и отвори. И. Петров, МВ, 135. Уловиха ръцете на човека, свързаха ги с пояса му, гътнаха го на сламата и дръпнаха резето — дебел, железен прът. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 194. Той се озова пред къщата на Шопа .., отстрани дървеното резе на вратата и тихо се изкачи на тавана. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 309. Бързи и силни удари разтърсиха пътната врата .. Пантелей .. изтича и издърпа бързо тежкото резе. А. Гуляшки, МТС, 330. Банка си врата затвори / и си резето зарези. Нар. пес., СбВСтТ, 980.
2. Диал. Панта на врата. Вратата безшумно се отвори — намазани бяха резетата ѝ с газ. Д. Талев, ГЧ, 311. Тя казваше, че .. ловджийската порта на едно резе висяла. Н. Попфилипов, РЛ, 60. Отмалелите му ръце отместваха гробищната порта, а тя тежеше, сякаш от дялан камък с чиличени резета. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 434. Два часа имаше от заспиването ми, когато са събудих от шума на една врата, която са притваряше, като скърцаше върху резетата си. Ч, 1875, бр. 4, 189. И само как пращи / дебелата врата .. / А брадвите една по друга / върху ѝ сваляха, додето изскриптя, / на дългите рези увисна, изпращя. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 137.
— От перс. през тур. reze.