РЕЗЕНЀ, мн. няма, ср. 1. Едногодишно или многогодишно растение от семейство сенникоцветни, от семената на което се добиват етерични масла за хранително-вкусовата, фармацевтичната и парфюмерийната промишленост. Foeniculum vulgare. В съседство с лехата, в която растял пелин, били насадени З реда с резене. Н. Митрева, ВРС, 44. Зацъфтяват растения, осигуряващи главна паша на пчелните семейства — липа, драка, резене, кориандър. ПВ, 2004, бр. 15 [еа].

2. Плодовете, семената на това растение, употребявани в кулинарията, в алкохолната промишленост и др. Желе от риба се прави от кости и глави, към които се прибавя .. малко резене и сухо бяло вино. Вл. Зарков, МК (превод) [еа]. Eтеричните масла от грейпфрут, черен пипер и резене проникват бързо в епидермиса, стимулират кръвообращението. С, 2008, бр. 5482 [еа]. Резенето служи за произвождание разни масла и есенции. А „България“, 44. Щипка смляно резене.

— Тур. rezene.


Източник: Речник на българския език (онлайн)