РЀЗЕНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от резен. Майка му, винаги мълчалива и покорна, вадеше от хладилника луканки и суджуци, режеше ги на тънки, вкусни резенчета. П. Вежинов, НБК, 50. Извади резенчето лимон от чашата и почна да го дъвче. М. Грубешлиева, ПИУ, 176.