РЕЗИЛЍК, мн. -ци, м. Остар. Резил. — Той все ми се кълнеше, че ме обича .. Но когато му казах, че съм в положение, измени се .. — И как тъй тая жена се подлъга .. По цял свят ще се разчуй тоя резилик... Ив. Вазов, Съч. ХХІ, 131-132. Козма се хвалел с панагюрци, че били „войнугане“. Константин се смеел на тия хвалби и припомнял резилиците на тези панагюрци в еврейската махала. Хр. Бръзицов, НЦ, 18.
— Тур. rezillik. — Други форми: р е з и л л ѝ к, р е з и л ъ̀ к.