РЕЗКА̀ ж. 1. Продълговата следа от срязване върху някаква повърхност. Хвърчилото зад гърба ми вече излиташе, вдигаше се .. Въртенето на макарата се ускори и остъкленият канап остави още една кървава резка върху дясната ми длан. Л. Николов, ЛХ (превод) [еа]. Старецът хвана ножа като писалка и започна да реже внимателно кожата на гърдите си, .. Една резка, .. Втора резка, .. Направи общо четири резки, абсолютно безмълвно. М. Бръмбаров, М [еа]. Жестоко ще отмъстя аз на тези проклети апахи! .. След това старецът направи една резка на приклада на пушката си. Тя беше шестата на това място и всяка от тях означаваше по един апах…Ал. Паскалев, ЛС (превод) [еа]. При първата среща момъкът с ножа удря пръчката на байрака и прави резка, при втората среща резката става кръст. А. Калоянов, ДЮДК [еа]. С т р а н д ж а т а: — Аз скоро ще престана да се вълнувам, няма да ме има вече. Б р ъ ч к о в: — Това ще бъде с всинца ни, по-рано или по-късно. Ти си честит поне, че ще умреш — когато умреш — с тия славни резки на лицето и с тия хубави възпоминания в сърцето. Ив. Вазов, Съч. ХVІІІ,83.
2. Продълговат знак, белег, линия върху някаква повърхност; черта. Приближи се .. един стар човек със сини очи и с тънка престилка на черни и тъмночервени резки. Д. Талев, ЖС, 44-45. Изваждам от джоба на якето макара с навита на нея тънка нишка. .. Успявам да я отпусна до края. .. всеки метър е отбелязан с червена резка. В. Велчев, ЛО (превод) [еа]. Останалите ратници носеха емблеми със скачащи елени на дрехите си, .. Моята обаче имаше червена резка, която минаваше диагонално през картинката. Ю. Стойнов, ПУ І (превод) [еа].
3. Бръчка, гънка по кожата на лицето, на дланта или другаде. Кара Танас продължаваше да гледа слисан пред себе си. Една резка беше разсекла челото му на две. П. Константинов, ПИГ, 204. Тръпка подскочи в гърдите [на Стефан] и мрачната резка на челото разтвори веждите в усмивка. Д. Вълев, 3, 64-65.
— Друга (разг.) форма: р я̀ з к а.