РЕЗЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За сечиво и под. — който е остър, може да реже добре. — Шт... Арон! — пошушна Симантов тайнствено и страхливо погледна резливото оръжие. Ст. Загорчинов, ДП, 267. Много силен удар, засегнал корпуса на „Шотландия“ [кораба] встрани и малко зад лявото колело. .. навярно не от нещо тъпо, а от резлив или пробиващ предмет. К. Константинов, КН (превод) [еа]. Със резливото трионче / аз поправих днес така / дървеното мое конче, / че остана без крака! Н. Марангозов, СбХ, 92.
2. Прен. За питие, обикн. алкохолно, газирано или ферментирало — който е с възкисел и щипещ, раздразващ езика и гърлото вкус. — Дойдете ми — рекох им — да опитате моето винце. Станало е много резливо и сръбнеш ли една чашка — удря те по главата. А. Каралийчев, НЗ, 126. Бай Нончо беше зажаднял и с удоволствие изпи ликьора. Сладката резлива течност миришеше силно на портокал. А. Гуляшки, СВ, 113. Бирата беше чешка, резлива, хубаво изстудена в каменното корито на чешмата. Х. Русев, ПЗ, 64. Беше изпил две чаши от резливата шира, но не вярваше, че замайването може да е от това. Г. Мишев, ЕП, 99. Резлива боза.
3. Прен. За студен, хладен вятър, въздух — който като че ли реже, щипе, пронизва; режещ. Тук на горнището духаше остър, резлив вятър и носеше мириса на лед и преспи. А. Дончев, СВС, 77. Щипеше резлив северен вятър, по паважа се белееше тънка ледена корица. Сп. Кралевски, ВО, 58. Повяваше резлив ветрец, който я прониза през тънката блуза. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 258. Сутрин и привечер резлива хладина лъха от боазите. К. Константинов, ППГ, 62. Слънцето залезе. Над ливадите падна сянка. Въздухът стана студен и резлив. А. Дончев, ВР, 137.
4. Прен. За звук, глас — който е рязък, остър, обикн. силен и неприятен за слуха; пронизителен, режещ. Долу откъм реката настоятелно се обажда резливият, еднообразен хор на жабите. Ил. Волен, НС, 23. Катурна я [лампата], та с резлив звън цялата лампа се превърна на остри стъклени късчета. А. Страшимиров, ЕД, 69. Поиска думата прокурорът .. Той със звънлив, резлив глас и самоуверен тон зафана обвинителната си реч. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 23. Засмя се с глас тъй, че Фатма настръхна от острия, резлив звук. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 456. Цели ята чайки и водни лястовици .. изведнъж излитаха, като огласяваха ширинето с резливите си, подплашени крясъци. Ст. Дичев, Р, 183.
5. Прен. За болка, чувство и под. — който е много силен и предизвиква усещане като при порязване; режещ. Аз видях огненото лице на смъртта, предсетих резливата болка от ножа, топлината на бликналата кръв. Н. Райнов, ВДБ, 37. Момчил .. вързан, с гол, нашарен гръб, а Елениният баща подвиква: „Още, още!“ Острата резлива болка на бича и сега пропълзява по тялото му... Ст. Загорчинов, ДП, 152. Болните са оплакват от .. един тъп, бодлив или резлив болеж зад опашката на лъжичката. Ив. Богоров, СЛ, 54. А когато се склопят очите за вечен покой / — да не гложде покоят сърцето ми с мъка резлива, / погребете ме долу, в дълбокия бащин забой — / да ми дъха на шахта, да чувам тътнежа на взрива!... О. Орлинов, П, 105.