РЀЗНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Агрон. Част от стъбло или клонка на растение, годна при благоприятни условия да даде отделно ново растение, която се използва за размножаване на дървета, храсти и цветя. За да се намали повърхността на изпаряването на резника, голяма част от листата му се отстраняват. Д. Георгиев и др., ХР, 11. Лимонът може да се размножава и чрез вкореняване на резници. Н. Боев и др., АРЖ [еа]. Резниците се вкореняват и през есента или рано напролет и се засаждат в питомник. Земя, 2008, бр. 163, 19. Коренов резник. Стъблен резник. Лозови резници.
РЀЗНИК2, мн. -ци, м. Диал. Резен, порязаница. Половин резник у морето хвърлен. — Полумесецът. Гатанка, БНТв ХІІ, 506.