РЕЗОНА̀ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до резонатор. Жабата се мята, като се мъчи да освободи заловения си крак. Резонаторните мехурчета в ъглите на устата ѝ се издуват силно. Те са отличителен белег за мъжките жаби. В. Бешовски и др., ЕП, 20. Резонаторен отвор. Резонаторна кутия. Резонаторна дъска.