РЕЗУЛТА̀НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Физ. Мат. Прил. от резултанта. При движение платното се обтича от струя въздух, която има по-голяма скорост — резултантна от скоростта на колата и на вятъра. НТМ, 1966, кн. 10, 31. Сложното движение, получено като резултат от две или повече движения, които едно тяло е принудено да извършва едновременно, се нарича резултантно движение. Физ. ІХ кл, 1965, 16. Явлението, при което от наслагването на две системи вълни .. се получават резултантни вълни, се нарича интерференция на вълните. Физ. Х кл, 1965, 82.
— От лат. resultans, -antis през рус. результантный.