РЕЗУЛТАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който представлява резултат от нещо. За да растат заплатите трябва преди това да се увеличава производителността на труда. „Работната заплата е резултативна величина“. Мон., 2006, бр. 2606 [еа]. Собственият капитал се получава като резултативна величина, след като от активите на предприятието се приспаднат неговите дългове. Св. Стефанов, СБ [еа].
2. Резултатен. Успешното реализиране на всички подцели в изпълнителската фаза води до резултативна ситуация, в която се разпознава резултатът като постигната цел. Б. Минчев, ОП [еа]. Балансът между физическото и духовно-емоционалното е осъзнатото начало на всяка младежка стратегия за успех. Богатството, спокойствието и сигурността се мислят от младите като резултативни ценности спрямо споменатите. Дем., 1998, бр. 19 [еа]. Резултативно отношение. Резултативно поведение.