РЕЗУЛТАТЍВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от резултативен. Критическото мислене помага да се вникне в същността на информацията. То включва нагласа за осмисленост, оценъчност, резултативност. БЕЛ, 2008, кн. 2 [еа]. Основни принципи и изисквания са .. резултативност и остатъчност на фонд „Работна заплата“, който се разпределя между членовете на колектива според количеството и качеството на вложения от тях труд. Ст. Бонев, ВКЖ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)