РЕЗУЛТЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. 1. Обикн. с предл. в. Довеждам до определен резултат, давам, пораждам като резултат нещо. Реалната икономическа криза резултира в замразените изключително ниски трудови възнаграждения, пенсии и социални плащания. Ем. Маринова, МБП [еа]. Премахването на държавния монопол в системата на образованието ще резултира в подобряване на качеството на образованието като цяло. Кап., 2007, бр. 38 [еа]. Проблемите в банковия сектор може да резултират в национализация на банки.

2. Пораждам се, появявам се като резултат, следствие от нещо. Попдимитров изглежда се е занимавал интензивно със Стария Завет. От тези занимания резултират две произведения, като и двете визират времето на Съдиите Израилеви. ЛВ, 2005, бр. 18 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)