РЕЍЗ м. Остар. и диал. 1. Кмет. Насядаха по широките миндери в одаята на каймакамина всички преспански бейове и най-богатите агалари, тук беше и кадията, и реизът. Д. Талев, ПК, 288. Щом се забележи някъде шайка разбойници, то реизите от околните села са длъжни да съберат милицията и да ги нападнат. В. Кънчов, Избр. пр І, [ea].
2. Капитан на кораб. Всеки реиз по североафриканския бряг, който разполагал с мореходен съд, се присъединявал към победоносния пиратски адмирал. 3. Калчев, П (превод) [ea].
— От ар. през тур. reis.