РЀЙКА ж. 1. Техн. Плосък или цилиндричен продълговат машинен елемент с нарязани от едната му страна зъби, който заедно със зъбчато колело служи за превръщане на въртеливото движение в постъпателно и на постъпателното във въртеливо при различни механизми и машини. Предавката зъбно колело и рейка превръща въртеливото движение в праволинейно. Ст. Михайлов и др., ГМ, 80. Предавката зъбно колело с рейка е механизъм, който се използува .. за преобразуване на въртеливото движение в праволинейно възвратно. Маш. ІХ кл, 124. Зъбчата рейка.

2. Спец. Приспособление, представляващо метална или дървена летва, разграфено от едната страна на милиметри, сантиметри, метри, използвано за измерване на водното равнище в река, дълбочината на газене на кораб и др. Върху горния край на съда се закрепва една милиметрово разграфена дървена или метална рейка. Й. Прашинков, ТК, 176. Водомерна рейка. Снегомерна рейка.

— Рус. рейка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)