РЕКВИЀМ м. 1. Църк. В римокатолическото богослужение — заупокойна литургия или молитва.
2. Муз. Траурно музикално произведение, създадено върху църковен текст като част от заупокойна литургия и изпълнявано от хор и оркестър. Би искала да продължи да свири за него .. всички сонати, реквиеми и адажиа, които знаеше, защото той умееше да се възхищава. Д. Петрова, ВРУ (превод) [еа]. Реквиема на Моцарт Дарио не един път е изпълнявал на цигулка. С. Таджер, ПМ, 139.
3. Лит. Траурно литературно произведение, пропито с тъжно настроение и философски размисли, обикн. посветено на покойник. — Просто на просто ти търсиш „силни преживявания“ .. Би написал стихотворение, сонет ли, реквием ли, дявол ви знае какво... М. Грубешлиева, ПИУ, 99. Когато му казах, че брошурата му е същински реквием, писан от поет за друг поет, наведе свенливо глава. М. Кремен, РЯ, 28. // Разш. Слово, текст в памет на някого или на нещо. В момента се разглеждат стратегии за високите технологии и за хранително-вкусовата промишленост. Ако съдим по досегашните резултати, скоро може да пишем реквием и за тези производства. Сега, 1999, бр. 87 [еа].
— Лат. requiem.