РЕКЕТЬО̀Р м. Нов. Човек, който се занимава с рекет. Няма нито един случай на осъден рекетьор, въпреки че в полицията са известни 4000 такива лица. Н. Чолакова, ЖБ І [еа]. Бизнесмен е бил насилствено задържан в офис на застрахователна компания .. Под заплаха рекетьорите му ограбили 2000 долара, златни бижута и два мобилни телефона. Сега, 1999, бр. 40, 2. Някои собственици на фирми .. направо броят суха пара на рекетьорите. Кеш, 1993, бр. 23, 11. // Разш. Изнудвач.
— От фр. racketteur.