РЕКЍЦА ж. Умал. от река; рекичка. Сушата изсмука водата на рекицата и единият воденичен камък спря. А. Каралийчев, СР, 89. По рекицата имаше пет-шест барищници, с по две окна воденици. Ц. Гинчев, ГК, 320-321.


Източник: Речник на българския език (онлайн)