РЕКОРДЬО̀Р м. Състезател, който е поставил рекорд в спортна дисциплина или в друга област. Щях да събера десетина малчугани, да образувам група .. Щях да извадя няколко рекордьори. В плуването трябва да се почва отрано. Ат. Мандаджиев, БЦР, 44. Рекордьор по вдигане на тежести. Рекордьор по лека атлетика. // Разш. Човек, който е поставил рекорд в някаква област (различна от спорта). Той е безспорен рекордьор при нарушаването на закона: срещу него са заведени около 60 преписки, водят се 13 дела, има даже вече и две присъди, но Темида все не може да го вкара в килията. Ст, 2006, бр. 3122 [ea].
— Друга (остар.) форма: р е к о р д ѐ р.