РЕКРУТЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от рекрутирам и от рекрутирам се. Реформата на Риза паша във военната повинност предвиждаше замяна на безпорядъчното рекрутиране за армията с вземането по жребие. Т. Жечев, БВ, 242. Необходимо е „Софжилфонд“ да бъде подпомаган от масовите организации за рекрутирането на работници. ОФ, 1950, бр. 1738, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)