РЕКТОРА̀Т м. 1. Административен ръководен орган на университет или друго висше учебно заведение начело с ректор. Професорът изпитвал студентите си, като им задавал въпроси от целия материал, толкова, колкото смятал за необходимо. В ректората обаче решили, че този метод е несъвършен и наредили всички изпити да се провеждат с конспекти и билети. Г. Данаилов, ЗР, 74. От ректората на висшето училище съобщават за удължаване на срока за подаване на заявления.
2. Сградата, в която се намират служебните помещения на този ръководен орган. Валеше сняг .. От Ректората излезе тълпа от студенти, които веднага започнаха да се бият с топки. Д. Димов, Т, 139. В бюфета на ректората беше много задушно, тежко миришеше на влага. П. Вежинов, НБК, 159. Строежът на централната сграда на университета, предназначена за ректорат, започва през 1924 г. със средства, оставени от Евлоги Георгиев. ЛВ, 2008, бр. 6 [ea].
3. Рядко. Ректорство, длъжност на ректор.
— От лат. rectoratus през рус. ректорат или нем. Rektorat.