РЀКТОРСТВО, мн. няма, ср. 1. Длъжност на ректор; ректорат (в З знач.). Професорът е любимец на студентите .. Освен ректорството от тази година той поема и задълженията на главен мениджър на академията. С, 2004, бр. 3961 [ea]. За това достойнство на древните езици говори един английски писател, Дж. Мил в речта си при встъпване в ректорство в университета. Н. Бончев, Съч. I, 74.

2. Дейност на ректор; ректорстване. — Има корупция, но по време на моето ректорство .. аз не съм се сблъсквал с корупцията като проблем. Нов., 2007, бр. 72 [ea]. — Отскоро вие оглавихте най-старото и най-реномирано висше учебно заведение в страната. Какви промени смятате да направите в учебния процес през периода на вашето ректорство? Пенс., 2008, бр. 9 [ea].


Източник: Речник на българския език (онлайн)